Дъжд
Дъжд
Когато понякога вали
и в тишината на есенния ден
чуеш моята тиха стъпка,
погледни наоколо - навсякъде си ти...
Разпръснатите небрежно облачета
над баирите са също като косите ти,
когато ти бе у мен.
Тихите капки на есенния дъжд са
сълзите ти, чисти като водата от
бистро планинско поточе.
Шепотът на опадалите листа,
по които вървях,
е тъй тих и спокоен като гласът ти,
който няма да чуя никога повече...
Когато топлият все още вятър ме
докоснеше по лицето, вдигах ръка
и го докосвах, търсейки
твоята топла ръка,
но не намирах нищо...
В далечните забулени в мъгла
сенки на дървета виждах
твоя образ, но когато ги достигнех,
една моя сълза се сливаше с
дъждовните капки,
защото теб все те нямаше...
Небето е сиво и мрачно,
също като лицето ти,
когато за последен път
те видях...
Огледа ли се?
Когато понякога вали,
навсякъде си ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Симеонов Всички права запазени
