Дъжд

Когато понякога вали

 и в тишината на есенния ден

чуеш моята тиха стъпка,

погледни наоколо - навсякъде си ти...

Разпръснатите небрежно облачета

над баирите са също като косите ти,

когато ти бе у мен.

Тихите капки на есенния дъжд са

сълзите ти, чисти като водата от

бистро планинско поточе.

Шепотът на опадалите листа,

по които вървях,

е тъй тих и спокоен като гласът ти,

който няма да чуя никога повече...

Когато топлият все още вятър ме

докоснеше по лицето, вдигах ръка

и го докосвах, търсейки

твоята топла ръка,

но не намирах нищо...

В далечните забулени в мъгла

сенки на дървета виждах

твоя образ, но когато ги достигнех,

една моя сълза се сливаше с

дъждовните капки,

защото теб все те нямаше...

Небето е сиво и мрачно,

също като лицето ти,

когато за последен път

те видях...

Огледа ли се?

Когато понякога вали,

навсякъде си ти...