Дъжд
Бяхме в парка сами.
Любовта бе край нас,
ала още не беше решила -
да остане ли с нас,
да се всели ли в нас,
да се спре ли или да отмине.
Изведнъж рукна дъжд.
Блесна нож, екна гръм,
и дърветата в страх зашумяха.
В този яростен миг
приюти ни във миг
на листата зелената стряха.
И изчезна светът,
разтопи го дъждът,
ослепи ни,
и чувствувах само
аромата на нейните влажни коси,
топлината на нейното рамо.
Любовта, като нас,
от дъжда се укри
под стрехата на тъмните листи.
Упои ме с дъха си,
и с устни открих
топлината на нейните устни!
А дъждът ни видя,
закипя, залудя,
от възторг се превърна в градушка!
И зрънцата от лед
върху пътя пред нас
затанцуваха вихрено валс!
Любовта бе край нас,
ала още не беше решила -
да остане ли с нас,
да се всели ли в нас,
да се спре ли или да отмине.
Изведнъж рукна дъжд.
Блесна нож, екна гръм,
и дърветата в страх зашумяха.
В този яростен миг
приюти ни във миг
на листата зелената стряха.
И изчезна светът,
разтопи го дъждът,
ослепи ни,
и чувствувах само
аромата на нейните влажни коси,
топлината на нейното рамо.
Любовта, като нас,
от дъжда се укри
под стрехата на тъмните листи.
Упои ме с дъха си,
и с устни открих
топлината на нейните устни!
А дъждът ни видя,
закипя, залудя,
от възторг се превърна в градушка!
И зрънцата от лед
върху пътя пред нас
затанцуваха вихрено валс!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
