Aug 12, 2014, 9:58 AM

Дъжд 

  Poetry » Love
435 0 2
 
Бяхме в парка сами.
Любовта бе край нас,
ала още не беше решила -
да остане ли с нас,
да се всели ли в нас,
да се спре ли или да отмине.

Изведнъж рукна дъжд.
Блесна нож, екна гръм,
и дърветата в страх зашумяха.
В този яростен миг
приюти ни във миг
на листата зелената стряха.

И изчезна светът,
разтопи го дъждът,
ослепи ни,
и чувствувах само
аромата на нейните влажни коси,
топлината на нейното рамо.

Любовта, като нас,
от дъжда се укри
под стрехата на тъмните листи.
Упои ме с дъха си,
и с устни открих
топлината на нейните устни!

А дъждът ни видя,
закипя, залудя,
от възторг се превърна в градушка!
И зрънцата от лед
върху пътя пред нас
затанцуваха вихрено валс!

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вълшебен дъжд, сбъднал щастливо любовта!
    Оригинален стих, посветен на магията
    на любовта, много ми хареса! Пожелавам
    все така да вали и сбъднато щастие да блести!
    ПОЗДРАВИ!
  • Мммм прекрасен финал..., а можеше да ви почупи и главите...!!!
Random works
: ??:??