ДЪЖД

Поезия

796 0 18

ДЪЖД

Не спира дъждът по паважа да бие,

забързан излизам, не искам заслон.

И нека сърцето прохлада да пие -

отронил милувка небесният склон!

Само там няма никой тях да ги види -

наранените мъжки влажни очи,

щом капки целуват дъха керемиден

на горещият ден, събирал лъчите.

Само там ще мога да пусна на воля -

моя плач върху мокрите сиви павета.

Само там ще бъдеш завинаги моя -

в надежда изплакала солта на сърцето!

10.02.07.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ЕЛАНОР (Яна Танева)

Навън отново е времето дъждовно.
Вали, вали, вали...
Сигурно защото много е самотно.
Като мене. И безкрайно го боли.
Небето почерняло е от болка.
Затова се леят тез сълзи!
Самотата и в мен не спира да бълбука.
Излива се от мойте и небесните очи.

Прекрасен стих, макар и тъжен! Поздрави!

2008-06-12T16:37:41+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасно, лижерно, впечатляващо!

2007-06-20T16:24:46+03:00
Rumqna (Румяна Михалева)

Прекрасен стих.Поздрави!!!

2007-04-17T11:01:13+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Благодаря

2007-04-09T22:22:41+03:00
seal_69 (Светла)

Прекрасно.Няма по-силен мъж от вглеждащия се в себе си без страх!Ти си открил нещо много хубаво!

2007-04-08T00:36:21+03:00