Apr 3, 2007, 10:24 PM

ДЪЖД

  Poetry
795 0 18

                      ДЪЖД

 

Не спира дъждът по паважа да бие,

забързан излизам, не искам заслон.

И нека сърцето прохлада да пие -

отронил милувка небесният склон!

 

Само там няма никой тях да ги види -

наранените мъжки влажни очи,

щом капки целуват дъха керемиден

на горещият ден, събирал лъчите.

 

Само там ще мога да пусна на воля -

моя плач върху мокрите сиви павета.

Само там ще бъдеш завинаги моя -

в надежда изплакала солта на сърцето!

 

10.02.07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Навън отново е времето дъждовно.
    Вали, вали, вали...
    Сигурно защото много е самотно.
    Като мене. И безкрайно го боли.
    Небето почерняло е от болка.
    Затова се леят тез сълзи!
    Самотата и в мен не спира да бълбука.
    Излива се от мойте и небесните очи.

    Прекрасен стих, макар и тъжен! Поздрави!
  • Прекрасно, лижерно, впечатляващо!
  • Прекрасен стих.Поздрави!!!
  • Благодаря
  • Прекрасно.Няма по-силен мъж от вглеждащия се в себе си без страх!Ти си открил нещо много хубаво!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...