2.11.2014 г., 17:21

Дъжд

531 0 0


Голям дъжд днес ме пра, без шанс да се спася.
Косата ми е мокра и изглежда все едно топил съм я във локва.
Крих се под дърво, но есен е все пак и няма вече листалак.
Бягах из алеите на парка, а от дъжда ни милост, ни пощада малка.
Спринтирах към колата, че вече пълни ми са със вода краката.
Захвърлих вътре аз торбата и тръгнах по пътя на водата.
Никога не бях карал лодка, но и това се случи след малката разходка.
Красотата на дъжда е да се гледа, на топло, у дома!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...