Голям дъжд днес ме пра, без шанс да се спася.
Косата ми е мокра и изглежда все едно топил съм я във локва.
Крих се под дърво, но есен е все пак и няма вече листалак.
Бягах из алеите на парка, а от дъжда ни милост, ни пощада малка.
Спринтирах към колата, че вече пълни ми са със вода краката.
Захвърлих вътре аз торбата и тръгнах по пътя на водата.
Никога не бях карал лодка, но и това се случи след малката разходка.
Красотата на дъжда е да се гледа, на топло, у дома!