2.11.2014 г., 17:21

Дъжд

532 0 0


Голям дъжд днес ме пра, без шанс да се спася.
Косата ми е мокра и изглежда все едно топил съм я във локва.
Крих се под дърво, но есен е все пак и няма вече листалак.
Бягах из алеите на парка, а от дъжда ни милост, ни пощада малка.
Спринтирах към колата, че вече пълни ми са със вода краката.
Захвърлих вътре аз торбата и тръгнах по пътя на водата.
Никога не бях карал лодка, но и това се случи след малката разходка.
Красотата на дъжда е да се гледа, на топло, у дома!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...