нинка-маслинка (N.)
48 284
25.06.2008 г., 0:41 ч.

Дъжд 

  Поезия » Друга
544 0 1
Дъжд

Капчиците дъжд се стичат
по далечен спомен
от забравен сън,
капчиците дъжд се стичат
и обливат душата ми отвън.
Едно стъкло дели ни,
а всъщност -
пропаст е
между нашите съдби,
стъклените точици
забиват се -
Това не са ли моите сълзи?
Капчиците дъжд се стичат.
Мокро е.
А дъждът във мен вали, вали...
и сякаш няма спиране.
Протягам дланите си под дъжда,
пълня шепи с влажни спомени -
ще ми се
сянката ти там да уловя.
Навън е сиво
и не спира да вали.

24.06.

П.П. По повод един забравен сън, но не съвсем.

© N. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...А дъждът във мен вали, вали... и сякаш няма спиране..." мисля че поне веднъж всеки от нас е чувствал това... хареса ми, успехи
Предложения
: ??:??