нинка-маслинка (N.)
48 284
Jun 25, 2008, 12:41 AM

Дъжд 

  Poetry » Other
546 0 1
Дъжд

Капчиците дъжд се стичат
по далечен спомен
от забравен сън,
капчиците дъжд се стичат
и обливат душата ми отвън.
Едно стъкло дели ни,
а всъщност -
пропаст е
между нашите съдби,
стъклените точици
забиват се -
Това не са ли моите сълзи?
Капчиците дъжд се стичат.
Мокро е.
А дъждът във мен вали, вали...
и сякаш няма спиране.
Протягам дланите си под дъжда,
пълня шепи с влажни спомени -
ще ми се
сянката ти там да уловя.
Навън е сиво
и не спира да вали.

24.06.

П.П. По повод един забравен сън, но не съвсем.

© N. All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "...А дъждът във мен вали, вали... и сякаш няма спиране..." мисля че поне веднъж всеки от нас е чувствал това... хареса ми, успехи
Random works
: ??:??