Дъжд
Дъжд
Капчиците дъжд се стичат
по далечен спомен
от забравен сън,
капчиците дъжд се стичат
и обливат душата ми отвън.
Едно стъкло дели ни,
а всъщност -
пропаст е
между нашите съдби,
стъклените точици
забиват се -
Това не са ли моите сълзи?
Капчиците дъжд се стичат.
Мокро е.
А дъждът във мен вали, вали...
и сякаш няма спиране.
Протягам дланите си под дъжда,
пълня шепи с влажни спомени -
ще ми се
сянката ти там да уловя.
Навън е сиво
и не спира да вали.
24.06.
П.П. По повод един забравен сън, но не съвсем.
Капчиците дъжд се стичат
по далечен спомен
от забравен сън,
капчиците дъжд се стичат
и обливат душата ми отвън.
Едно стъкло дели ни,
а всъщност -
пропаст е
между нашите съдби,
стъклените точици
забиват се -
Това не са ли моите сълзи?
Капчиците дъжд се стичат.
Мокро е.
А дъждът във мен вали, вали...
и сякаш няма спиране.
Протягам дланите си под дъжда,
пълня шепи с влажни спомени -
ще ми се
сянката ти там да уловя.
Навън е сиво
и не спира да вали.
24.06.
П.П. По повод един забравен сън, но не съвсем.
© N. All rights reserved.
