4.05.2016 г., 20:11 ч.
Дъжд
Пак се съдра туй небе.
Димът нагоре протяга ръце.
Пак ще напиша каквото не бе.
С ново съм вече лице.
Пак се излива потоп над бита ми.
Върху чашата, върху хляба и върху всичко.
А времето мълчи и стои в краката ми.
Къде си ти, моя птичко?!
И вместо тебе - всичко тече
и само сълзи върху пясъка...
Плъзга се по водата красиво цветче.
Аз ли съм?! Личи си по крясъка...
Как го върти, ех как мете!
Пак ми тежи, че мъкна ярема...
А улицата спи като малко дете,
подвило крака към корема...
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Краси, добре се появи! Липсваше!
-
Тъжно ми стана, но стихът е много хубав! ПОЗДРАВИ!
-
Светле, само аз си знам цената на разликата между пожелано и сбъднато.Белите коси, Душо - те помнят нсичко!
Ани, пиша колкото мога и когато мога.
Благодаря ви! Зем. -
Пак си тъжен, ми се струва... тъжен и уморен...
Помниш ли какво ти пожелах? Да се стягаш, ей!! ))
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Исмаиле тук съм бе братко, само дето рядко се обаждам.