May 4, 2016, 8:11 PM

Дъжд

1.2K 0 5

Пак се съдра туй небе.

Димът нагоре протяга ръце.

Пак ще напиша каквото не бе.

С ново съм вече лице.

Пак се излива потоп над бита ми.

Върху чашата, върху хляба и върху всичко.

А времето мълчи и стои в краката ми.

Къде си ти, моя птичко?!

И вместо тебе - всичко тече

и само сълзи върху пясъка...

Плъзга се по водата красиво цветче.

Аз ли съм?! Личи си по крясъка...

Как го върти, ех как мете!

Пак ми тежи, че мъкна ярема...

А улицата спи като малко дете,

подвило крака към корема...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жени, отдавна те чета - пишеш страхотно! И имам малък подарък за теб...
    Исмаиле тук съм бе братко, само дето рядко се обаждам.
  • Краси, добре се появи! Липсваше!
  • Тъжно ми стана, но стихът е много хубав! ПОЗДРАВИ!
  • Светле, само аз си знам цената на разликата между пожелано и сбъднато.Белите коси, Душо - те помнят нсичко!
    Ани, пиша колкото мога и когато мога.
    Благодаря ви! Зем.
  • Пак си тъжен, ми се струва... тъжен и уморен...
    Помниш ли какво ти пожелах? Да се стягаш, ей!! ))

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...