May 4, 2016, 8:11 PM

Дъжд

1.2K 0 5

Пак се съдра туй небе.

Димът нагоре протяга ръце.

Пак ще напиша каквото не бе.

С ново съм вече лице.

Пак се излива потоп над бита ми.

Върху чашата, върху хляба и върху всичко.

А времето мълчи и стои в краката ми.

Къде си ти, моя птичко?!

И вместо тебе - всичко тече

и само сълзи върху пясъка...

Плъзга се по водата красиво цветче.

Аз ли съм?! Личи си по крясъка...

Как го върти, ех как мете!

Пак ми тежи, че мъкна ярема...

А улицата спи като малко дете,

подвило крака към корема...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жени, отдавна те чета - пишеш страхотно! И имам малък подарък за теб...
    Исмаиле тук съм бе братко, само дето рядко се обаждам.
  • Краси, добре се появи! Липсваше!
  • Тъжно ми стана, но стихът е много хубав! ПОЗДРАВИ!
  • Светле, само аз си знам цената на разликата между пожелано и сбъднато.Белите коси, Душо - те помнят нсичко!
    Ани, пиша колкото мога и когато мога.
    Благодаря ви! Зем.
  • Пак си тъжен, ми се струва... тъжен и уморен...
    Помниш ли какво ти пожелах? Да се стягаш, ей!! ))

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...