29.05.2018 г., 1:58

Дъжд

775 0 0

Рано сутрин е, а навън вали.

Небето плаче, а градът все още спи.

Събуждам се сама и приветствам дъжда,

с чаша кафе в ръка.

Нетърпелива съм да изслушам

неговата история и просто да си помълча.

Да ми разкаже, през колко места се е отбил

и плановете на колко хора е провалил.

Да ми прошепне тихо за двамата влюбени,

сгушени в нощта,

чийтo свидетел е бил само той-дъждът.

Да ми разкаже приказната история на цветята

и как е видял, поредната раздяла на залеза и зората.

Да ми изпее песента на уличните музиканти от Тихуана 

и да опише аромата,

носещ се от отворилата италианска хлебопекарна.

Слушам го, мълча и си мисля,

как хубаво е, да си по пижама

и да слушаш историите на дъжда,

от които по-хубави няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...