29.05.2018 г., 1:58

Дъжд

770 0 0

Рано сутрин е, а навън вали.

Небето плаче, а градът все още спи.

Събуждам се сама и приветствам дъжда,

с чаша кафе в ръка.

Нетърпелива съм да изслушам

неговата история и просто да си помълча.

Да ми разкаже, през колко места се е отбил

и плановете на колко хора е провалил.

Да ми прошепне тихо за двамата влюбени,

сгушени в нощта,

чийтo свидетел е бил само той-дъждът.

Да ми разкаже приказната история на цветята

и как е видял, поредната раздяла на залеза и зората.

Да ми изпее песента на уличните музиканти от Тихуана 

и да опише аромата,

носещ се от отворилата италианска хлебопекарна.

Слушам го, мълча и си мисля,

как хубаво е, да си по пижама

и да слушаш историите на дъжда,

от които по-хубави няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...