Дъжд

28.06.2018 г., 22:15 ч.

Поезия » Философска

512 0 3

Дъжд

Дъжд вали навън, не, аз не плача сега,

едри капки по моите страни се спускат.

Ще измие лицето ми, а моята душа,

там капките дъждовни не се допускат!

Дъждът вали силно, като из ведро,

раздава небето сълзите си щедро!

Измива улиците, площадите, колите,

но не може да измие на хората душите!

Вървя си мокър но с усмивка на уста,

на тялото студено е но не на моята душа.

А дъждът вали ли, вали все така,

сякаш не ще да спре той никога!

Къде си ти сега,и теб ли те вали,

къде отиде ти къде се скри?

Дали дъждовните капки се смесват със сълзите ти,

или отново пак ти се скри, просто се покри!

И ето летният дъжд изведнъж спря,

лъчите слънчеви рисуваха Дъга!

Прекрасна многоцветна небесна арка,

фонтан от цветове, една цветна Мечта!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.