Като шепот в дъжда,
Думите тихо се ронят
Като шепот в дъжда
Кой ли ме чува сега?
Искам да съм спокоен
Да оставя нещата
Просто да се случват
Но трудно е, толкова трудно е
Искам да оставя дъжда да ръми
Да отмива всички тези въпроси,
Да измива всички съмнения, грижи,
Които се гонят като рояк от комари
И други шептят
И искат промяна
Надига се буря
Буря от всичките шепоти
Свткавици, гръмове, удар в гърдите
Сърцето трепва в сладко очакване
Не съм сам, не съм сам!
В бурята много шепоти са с мен
И ето случва се!
Ще има промяна
Нещата ще са различни сега
Ще промениме света!
Бурята отминава
Всичко е различно
Но…някак си пак е същото
Останал е само дъждът
И той ми шепне сега
© Роско Цолов Всички права запазени