kopele (Ирен Попова)
100 512
8.04.2008 г., 7:19 ч.

Дъжд 

  Поезия
527 0 5
Вода по стряхата се стича
и всяка капка плахо шумоли,
прозорецът е мокър, а и всичко -
навън дъждецът ромоли.

Седя и гледам как листата
се ронят, натежали от дъжда,
и падат долу по земята,
покривайки със себе си калта.

А хората забързани вървят,
разтворили чадърите големи.
Минават по разкаляния път,
замислени за своите проблеми.

Вървят и без да спират за почивка
под някой блок като подслон,
те бързат може би за някоя усмивка,
която чака ги в собствения дом.

© Ирен Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като малка поетична импресия...хубаво е!
    с обич, Ирен.
  • да ти имам ника ... в последни коментари чета "копеле мерси " ... и тръгнах да видя кой ми благодари ... хахахаха ... Готин стих ! свеж,замислящ ... ама сериозно ..."копеле", поработи върху ника... то не че има как де ... както и да е ... свежо пишеш
  • те бързат може би за някоя усмивка,
    която чака ги в собствения дом.

    Хубаво е да знаеш, че има усмивки и сред сивото...

    Поздрав и добре дошла!
  • Много е хубаво.Браво на Теб
  • Есенно, делнично, поетично...
Предложения
: ??:??