Дъжд
Вода по стряхата се стича
и всяка капка плахо шумоли,
прозорецът е мокър, а и всичко -
навън дъждецът ромоли.
Седя и гледам как листата
се ронят, натежали от дъжда,
и падат долу по земята,
покривайки със себе си калта.
А хората забързани вървят,
разтворили чадърите големи.
Минават по разкаляния път,
замислени за своите проблеми.
Вървят и без да спират за почивка
под някой блок като подслон,
те бързат може би за някоя усмивка,
която чака ги в собствения дом.
и всяка капка плахо шумоли,
прозорецът е мокър, а и всичко -
навън дъждецът ромоли.
Седя и гледам как листата
се ронят, натежали от дъжда,
и падат долу по земята,
покривайки със себе си калта.
А хората забързани вървят,
разтворили чадърите големи.
Минават по разкаляния път,
замислени за своите проблеми.
Вървят и без да спират за почивка
под някой блок като подслон,
те бързат може би за някоя усмивка,
която чака ги в собствения дом.
© Ирен Попова All rights reserved.
