6.09.2007 г., 1:22

Дъжд

819 0 3

                               Чуваш ли звън, чуваш ли?
                                Дъждът пее, но какво?
                                Нашепва нещо, слушаш ли?
                                Как, кога, защо?

                                Рисува по стъклата,
                                шари, пее, звъни...
                                Тъжна съм, но нашепва ми:
                                 "Избърши сълзите, стани!"

                                Приказка сякаш разказва,
                                аз чувам, а ти?
                                Колко красиво описва я -
                                 любов, рози, мечти...

                                 Бавно спира, отива си,
                                 но ти нищо ли не разбра?
                                 И той понякога тъжен е,

                                 но спира, на слънцето казва: "Ела!"
                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Желязкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...