6.09.2007 г., 1:22

Дъжд

817 0 3

                               Чуваш ли звън, чуваш ли?
                                Дъждът пее, но какво?
                                Нашепва нещо, слушаш ли?
                                Как, кога, защо?

                                Рисува по стъклата,
                                шари, пее, звъни...
                                Тъжна съм, но нашепва ми:
                                 "Избърши сълзите, стани!"

                                Приказка сякаш разказва,
                                аз чувам, а ти?
                                Колко красиво описва я -
                                 любов, рози, мечти...

                                 Бавно спира, отива си,
                                 но ти нищо ли не разбра?
                                 И той понякога тъжен е,

                                 но спира, на слънцето казва: "Ела!"
                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Желязкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...