Дъжд
Чуваш ли звън, чуваш ли?
Дъждът пее, но какво?
Нашепва нещо, слушаш ли?
Как, кога, защо?
Рисува по стъклата,
шари, пее, звъни...
Тъжна съм, но нашепва ми:
"Избърши сълзите, стани!"
Приказка сякаш разказва,
аз чувам, а ти?
Колко красиво описва я -
любов, рози, мечти...
Бавно спира, отива си,
но ти нищо ли не разбра?
И той понякога тъжен е,
но спира, на слънцето казва: "Ела!"
© Боряна Желязкова All rights reserved.
