Дъжд
Дъжд
И сякаш с капките отмива се
предишната болка и наслада.
В ума ми образът ти слива се
със образи от Рая и от Ада.
А искам аз да си остана суха,
но чадърът ми е крехък.
Той чупи се, започне ли да духа,
разтапя се под слънцето кат восък.
Започва силно да вали.
И гола съм - пред тебе винаги прозрачна.
В калта аз стъпвам своите мисли,
опитвам се да бъда своенравна.
Инатът ми не пречи на дъжда -
без милост силата си той излива.
И сякаш без значение, че съм сама,
нещастието ми все не стига.
И всяка капка е кинжал,
всеки повей - нова рана.
И ни съчувствие, ни жал
към съдбата ми во веки прокълната.
Ироничното и тук не липсва -
жадувам всеки път по-силно,
по-страстно и по-живo
дъждът отново мене да облива…
… и ти си моят дъжд -
безскрупулен, суров, студен.
И сигурна съм, знаеш,
че искам те единствено за мен!
И сякаш с капките отмива се
предишната болка и наслада.
В ума ми образът ти слива се
със образи от Рая и от Ада.
А искам аз да си остана суха,
но чадърът ми е крехък.
Той чупи се, започне ли да духа,
разтапя се под слънцето кат восък.
Започва силно да вали.
И гола съм - пред тебе винаги прозрачна.
В калта аз стъпвам своите мисли,
опитвам се да бъда своенравна.
Инатът ми не пречи на дъжда -
без милост силата си той излива.
И сякаш без значение, че съм сама,
нещастието ми все не стига.
И всяка капка е кинжал,
всеки повей - нова рана.
И ни съчувствие, ни жал
към съдбата ми во веки прокълната.
Ироничното и тук не липсва -
жадувам всеки път по-силно,
по-страстно и по-живo
дъждът отново мене да облива…
… и ти си моят дъжд -
безскрупулен, суров, студен.
И сигурна съм, знаеш,
че искам те единствено за мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Иванова Всички права запазени
