Дъжд на инат.
Вали по февруарски. От инат.
В една неосъзната скучна зима.
Досущ, като разплакан сняг -
порой, тъгата си излива...
И аз валях стихийно. Из ведро.
Не исках никак да съм този мъж,
поне в едното без сълза, око
да бях останал попресъхнал дъжд.
Но слава Богу, че отключих ги -
ръждивите окови с чакане,
и някой някога ще ми се случи,
защото няма робско във душата ми.
Дано до пролетта покълне,
Туй зрънце свобода и нежност.
И да порасне в плод за сбъдване,
любов изпълнена с надежда...
Вали по февруарски. Безлюбовно.
Но аз съм вечно влюбения мъж,
чиито чувства нямат срок на годност,
но свършват, като извалял се дъжд...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дани 😊
Любовта е красива във всичките и форми. Но от човек към човек е божествена. И смисъл за живеене. Всички го заслужаваме. Ти също. Има време.. 😊 -
Не спирай да вярваш! Очаква те нещо много красиви и обещаващо като пролет в сърцето ти, Дани!
Въздействаш!🌻 -
Дени, и да не се случи... с времето човек намира любов в други неща. В хора е все по-трудно. А и аз ставам все по... 🙂
Иринче, усмихвай се! Чак аз се усмихнах на усмивката ти (това е много дефицитно и луксозно събитие от моя страна) 🙂
Благодаря, ДИС (Деа) за прочита и оценката! -
Не знам защо се усмихвам.
Сигурно защото вярваш в пролетта на чувствата или просто, защото пишеш много хубаво!🌸 -
Нежно и образно !
-
Дани.. Ще ти се случи 😊
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и дъжд, който да ги отмие, няма!
Поздравления!