Дъжд на инат.
Вали по февруарски. От инат.
В една неосъзната скучна зима.
Досущ, като разплакан сняг -
порой, тъгата си излива...
И аз валях стихийно. Из ведро.
Не исках никак да съм този мъж,
поне в едното без сълза, око
да бях останал попресъхнал дъжд.
Но слава Богу, че отключих ги -
ръждивите окови с чакане,
и някой някога ще ми се случи,
защото няма робско във душата ми.
Дано до пролетта покълне,
Туй зрънце свобода и нежност.
И да порасне в плод за сбъдване,
любов изпълнена с надежда...
Вали по февруарски. Безлюбовно.
Но аз съм вечно влюбения мъж,
чиито чувства нямат срок на годност,
но свършват, като извалял се дъжд...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
