Дъжд на инат.
Вали по февруарски. От инат.
В една неосъзната скучна зима.
Досущ, като разплакан сняг -
порой, тъгата си излива...
И аз валях стихийно. Из ведро.
Не исках никак да съм този мъж,
поне в едното без сълза, око
да бях останал попресъхнал дъжд.
Но слава Богу, че отключих ги -
ръждивите окови с чакане,
и някой някога ще ми се случи,
защото няма робско във душата ми.
Дано до пролетта покълне,
Туй зрънце свобода и нежност.
И да порасне в плод за сбъдване,
любов изпълнена с надежда...
Вали по февруарски. Безлюбовно.
Но аз съм вечно влюбения мъж,
чиито чувства нямат срок на годност,
но свършват, като извалял се дъжд...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
