Дъжд от сладкиши
Не знам дали една жена поне
на прага още, седнала, ме чака.
Изтекъл от небесното гърне,
прелива в мен и ме упойва мракът.
Като крадец, промъкнал се със взлом,
из двора моят поглед дълго шари:
свърталище е туй (какъв ти дом)
на прилепи, консерви и клошари.
Какъв ти мир! Не зная откъде
внезапно вятър тишината люшна
и някакво окъсано перде
ми маха нервно с крайчеца си плюшен.
На масата - две вилици и нож.
Часовникът ли? Не помръдва устни.
Тук времето е спряло, все едно,
откакто близки хора ме напуснаха.
По-тънка и от вена, току-виж
коричката на спомена ще сцепя
и вместо дъжд - парчета от сладкиш
ще завалят, по мамина рецепта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
