10.01.2008 г., 16:53

Дъжд от Тъга

1.2K 0 5
Дъжд от тъга

Гледам лицето си
отново в огледалото
очите ми - обзети от мъгла
обзети от страха за поредната грешка
която ще доведе до фаталния дъжд от тъга!

Дъжд от тъга ме преследва
от дълго, дълго време
какво да направя за да спра тази битка
и да хвана щастието здраво за ръката.

Разочарованието е пълно
понякога се отвращавам от себе си
но не мога да намеря ключа към пъзела
да продължа традицията да разочаровам
това ли е смисълът на живота ми?

Има толкова много въпроси в главата ми
пътят към отговорите е само един
но как човек може да намери този път
когато е загубен в дълбината на своите мисли

Дъжд от тъга
дъжд от тъга
дъжд от тъга
кога ще се науча как да те захвърля и смажа на земята...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Господин Браунстоун Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...