plamenige (Господин Браунстоун)
14 51
10 янв. 2008 г., 16:53

Дъжд от Тъга 

  Поэзия » Философская
872 0 5
Дъжд от тъга

Гледам лицето си
отново в огледалото
очите ми - обзети от мъгла
обзети от страха за поредната грешка
която ще доведе до фаталния дъжд от тъга!

Дъжд от тъга ме преследва
от дълго, дълго време
какво да направя за да спра тази битка
и да хвана щастието здраво за ръката.

Разочарованието е пълно
понякога се отвращавам от себе си
но не мога да намеря ключа към пъзела
да продължа традицията да разочаровам
това ли е смисълът на живота ми?

Има толкова много въпроси в главата ми
пътят към отговорите е само един
но как човек може да намери този път
когато е загубен в дълбината на своите мисли

Дъжд от тъга
дъжд от тъга
дъжд от тъга
кога ще се науча как да те захвърля и смажа на земята...

© Господин Браунстоун Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??