plamenige (Господин Браунстоун) plamenige (Господин Браунстоун)
14
Jan 10, 2008, 4:53 PM

Дъжд от Тъга

1.2K 0 5
Дъжд от тъга

Гледам лицето си
отново в огледалото
очите ми - обзети от мъгла
обзети от страха за поредната грешка
която ще доведе до фаталния дъжд от тъга!

Дъжд от тъга ме преследва
от дълго, дълго време
какво да направя за да спра тази битка
и да хвана щастието здраво за ръката.

Разочарованието е пълно
понякога се отвращавам от себе си
но не мога да намеря ключа към пъзела
да продължа традицията да разочаровам
това ли е смисълът на живота ми?

Има толкова много въпроси в главата ми
пътят към отговорите е само един
но как човек може да намери този път
когато е загубен в дълбината на своите мисли

Дъжд от тъга
дъжд от тъга
дъжд от тъга
кога ще се науча как да те захвърля и смажа на земята...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Господин Браунстоун All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0