Дъжд от звезди
Събуди ме Луната в крещяща самота,
избрала с мен да разговаря,
среднощно да тъжи,
за любовта си невъзможна
решила да ми сподели,
че тайно влюбена е в Слънцето омайно,
че най-красиво е за нея,
най-ярко от всички светила блести
и топлината пръска с пълни шепи,
но с нея никога не ще я сподели!
Тя ще го носи винаги в сърцето си,
докато душата ù изпепели
и се превърне в дъжд от звезди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МИСИЯ Всички права запазени
