Дъжд през август
Пресъхваше златната чаша на лятото.
Щурците я допиваха и раждаха август.
Небето, закотвено в синята жътва,
изплези езика си, беше намръщено.
Петлите прободоха с рев синевата,
закълваха червеното зърно на залеза,
в надпреварата скъсаха въжето на котвата,
прескочили дигата, се втурнаха облаци...
А колко много любов ни предлагаше вятърът!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Балди Всички права запазени
