4.08.2012 г., 15:27

Дъжд за момичето ми

923 0 7

                     Не е лесно да целунеш дъжда...

 

                     Да си си мислел предварително

 

 

                     Всичко обикновено започва

                     В областта под сърцето

                     Която на свой ред се намира

                     Под вселенията на небцето

                     Което...

                     Абе стара закривена бутилка ром

                     И наративна поезия

                     И двойна доза фетиш

                     С продълговата усмивка

 

                     Не е лесно да скицираш бедра

                     Особено ако знаеш съставките

                     Ебаси

 

 

                     Късмет

                     Да паднеш на коляно

                     Под крива круша дивачка

                     Без да си прокъсаш

                     Шарката

                     И момичето ти

                     Да не е такова момиче

 

                     Да си си сипал предварително...

 

 

 

                     И всичко започва от земята (момичето един вид)

                     Паднала до мотиката

                     Изправена пред камъка

                     Дето не забравя да тежи

 

                     Една мастика за дюлгерина –

                     Да си наточи душата

 

                     Една мастика и за мен –

                     Че съм фрагментарен

 

 

 

                     Нонсенс

                     Негативизъм

                     Наративно пропадане

                     Счупен черен химикал...

 

                     На Мойрите им хвърлих

                     Топ прежда – за пуловер

                     Ще ходя на едно студено място

                     Ха-ха-ха

 

                     И една мастика за дюлгерина...

 

 

 

                     Три мечки чакат пред вратата

 

                     Здравейте траки!

 

                     Едната си отива

                     Втората сяда без първата

                     Третата се самоосиновява

 

                     А на шефа устата му мяза

                     На гъз

                     (Слабака прегърна чернозема)

                     Мир му

 

 

 

                  Достатъчно е 

                  От равнината да започнеш

                  После – все нагоре

                  Все нагоре

                  До първия град

                  Посрещнал полите на Планината

                  И все нагоре

                  Бавно и неотстъпно

                  Докато мракът прибули

                  Боровете и ги обърне

                  Към Слънцето

                  После съвсем малко

                  До дългата поляна

                  После нагоре

                  Вторият ляв завой

                  И все направо

 

                  После там

                  И да си мислил предварително

 

                  После дъжд

 

                 Дъжд за момичето ми

 

                                                    26.5.2009г.Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...