4.08.2012 г., 15:27 ч.

Дъжд за момичето ми 

  Поезия » Друга
743 0 7

                     Не е лесно да целунеш дъжда...

 

                     Да си си мислел предварително

 

 

                     Всичко обикновено започва

                     В областта под сърцето

                     Която на свой ред се намира

                     Под вселенията на небцето

                     Което...

                     Абе стара закривена бутилка ром

                     И наративна поезия

                     И двойна доза фетиш

                     С продълговата усмивка

 

                     Не е лесно да скицираш бедра

                     Особено ако знаеш съставките

                     Ебаси

 

 

                     Късмет

                     Да паднеш на коляно

                     Под крива круша дивачка

                     Без да си прокъсаш

                     Шарката

                     И момичето ти

                     Да не е такова момиче

 

                     Да си си сипал предварително...

 

 

 

                     И всичко започва от земята (момичето един вид)

                     Паднала до мотиката

                     Изправена пред камъка

                     Дето не забравя да тежи

 

                     Една мастика за дюлгерина –

                     Да си наточи душата

 

                     Една мастика и за мен –

                     Че съм фрагментарен

 

 

 

                     Нонсенс

                     Негативизъм

                     Наративно пропадане

                     Счупен черен химикал...

 

                     На Мойрите им хвърлих

                     Топ прежда – за пуловер

                     Ще ходя на едно студено място

                     Ха-ха-ха

 

                     И една мастика за дюлгерина...

 

 

 

                     Три мечки чакат пред вратата

 

                     Здравейте траки!

 

                     Едната си отива

                     Втората сяда без първата

                     Третата се самоосиновява

 

                     А на шефа устата му мяза

                     На гъз

                     (Слабака прегърна чернозема)

                     Мир му

 

 

 

                  Достатъчно е 

                  От равнината да започнеш

                  После – все нагоре

                  Все нагоре

                  До първия град

                  Посрещнал полите на Планината

                  И все нагоре

                  Бавно и неотстъпно

                  Докато мракът прибули

                  Боровете и ги обърне

                  Към Слънцето

                  После съвсем малко

                  До дългата поляна

                  После нагоре

                  Вторият ляв завой

                  И все направо

 

                  После там

                  И да си мислил предварително

 

                  После дъжд

 

                 Дъжд за момичето ми

 

                                                    26.5.2009г.Пловдив

© Донърджак Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??