Дъжделица

4.09.2023 г., 15:28 ч.

Поезия

123 2 2

ДЪЖДЕЛИЦА

... в минутите преди дъжда, щом възел въздухът натегне,

върху плешивите бърда потеглят облаци безредни,

далечен – гърмелът гърми, и сякаш кърти небосвода,

седим на хълма тъй сами, но аз край теб съм го̀ла во̀да! –

не мога ти предложи път, по който в зимата да хлътнем,

безкраен, мила, е светът, но аз съм вече грохнал пътник,

и ти ще тръснеш подир миг китайския чадър в тролея,

след теб ще висне моят вик в брадището на дъждолея! –

защо тъй рано се родих? – и ти от мен си литна – птица,

във бездните на моя стих Жена! – прекрасна дъжделица.

25 август 2018 г.

гр. София, 18, 30 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.