Дъжделица
ДЪЖДЕЛИЦА
... в минутите преди дъжда, щом възел въздухът натегне,
върху плешивите бърда потеглят облаци безредни,
далечен – гърмелът гърми, и сякаш кърти небосвода,
седим на хълма тъй сами, но аз край теб съм го̀ла во̀да! –
не мога ти предложи път, по който в зимата да хлътнем,
безкраен, мила, е светът, но аз съм вече грохнал пътник,
и ти ще тръснеш подир миг китайския чадър в тролея,
след теб ще висне моят вик в брадището на дъждолея! –
защо тъй рано се родих? – и ти от мен си литна – птица,
във бездните на моя стих Жена! – прекрасна дъжделица.
25 август 2018 г.
гр. София, 18, 30 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
