Дъждовен акварел
921
0
0
Дъждовeн акварел
Дъждът не спира. Тупа.
По-тихо от дервиш
се вмъква в стаята,
лудува на пети и атакува.
Завесата ми пада като пулс!
Квадратите се стичат,
а стените ронят дъжд...
Малкият човек на Чаплин
приближава,
сляпото момиче съм
и в дъжда те разпознавам...
Обичам те! Обичаш ли ме -
и не искам да го чувам.
Сляпо вярвам
в онова, което нямам.
Само музиката на дъжда
е пицикато...
В лентата на кино нямо
акварелите се изморяват
и избягват от квадратите
зад кадър.
Не разбираш черно-бялото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
