Дъждовен акварел

Jul 4, 2014, 2:54 PM

Poetry

679 0 0

Дъждовeн акварел
Дъждът не спира. Тупа.
По-тихо от дервиш
се вмъква в стаята,
лудува на пети и атакува.
Завесата ми пада като пулс!
Квадратите се стичат,
а стените ронят дъжд...
Малкият човек на Чаплин
приближава,
сляпото момиче съм
и в дъжда те разпознавам... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дъждовен акварел

Want to read more?

Random works