23.01.2011 г., 11:54

Дъждовен копнеж

1.5K 0 1

Изтъкана от вятър и пролетно слънце,
напоена със въздух кристален и чист,
заредена със свежест, усещам се зрънце,
полетяло в простора небесно лъчист.

Изтъкана от нежност и мигове чудни,
завладяна от обич и шеметна страст,
с теб притихвам сега и вслушвам се будна
в песента на сърцата, пропита във нас.

Ти ми даваш небе и слънце в кръвта ми,
топла жива вода и копнежа по мъж,
галопиращи диви  коне е страстта ни,
ти си моят единствен, живителен дъжд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...