Дъждовен копнеж
Изтъкана от вятър и пролетно слънце,
напоена със въздух кристален и чист,
заредена със свежест, усещам се зрънце,
полетяло в простора небесно лъчист.
Изтъкана от нежност и мигове чудни,
завладяна от обич и шеметна страст,
с теб притихвам сега и вслушвам се будна
в песента на сърцата, пропита във нас.
Ти ми даваш небе и слънце в кръвта ми,
топла жива вода и копнежа по мъж,
галопиращи диви коне е страстта ни,
ти си моят единствен, живителен дъжд.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
