Дъждовен портрет
Денят е в мрак. Светът не свети.
Тъгуват влюбени жени.
Нащрек са днешните поети -
те тръпнат пак за новини.
Стрехите - вече умълчани,
разтварят пазви за декор.
От век за покрива венчани,
одумват вечния затвор.
Уплашени от дъжд запръскал,
се връщат птици от летеж
и докато не ги напръскал
под стряхите ги пак поглеж.
И сякаш всичко се намести,
и пак се подреди във ред.
А вятърът със стари вести
развя дъждовния портрет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
