10.05.2023 г., 11:55

Дъждовен прозорец

366 2 3

ДЪЖДОВЕН ПРОЗОРЕЦ

 

... дъждът над Варна дълго не откара и не намокри никого почти,
тревичката разпука тротоара – и тихо милна моите пети,
брезичките разлистиха се – бели, и в дворчетата с вехтите асми,
облекли леки роклички с дантели, се вейнаха на припека моми –
веранди с мушката и орхидеи изскърцаха с разсъхнати дъски,

 

момчетата през мокрите алеи се метнаха на летните кънки,
преди от хълма мракове да слязат на вълнолома, грохнал като кит,  
със лонда риба мина матрапазът – довечера ще опека сафрид,
ще ви помахам с лятната си шапка, спокойно спете в звездния си кош! –
търкулнах се – една дъждовна капка, по вашия прозорец тази нощ.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красива поезия, неподражаема! Човечна, тиха и обичаща!
  • преди от хълма мракове да слязат на вълнолома, грохнал като кит,
    със лонда риба мина матрапазът – довечера ще опека сафрид,
    ще ви помахам с лятната си шапка, спокойно спете в звездния си кош! –
    търкулнах се – една дъждовна капка, по вашия прозорец тази нощ.

    Неподражаем!
  • "... преди от хълма мракове да слязат на вълнолома, грохнал като кит"!!!
    Минавам да кажа здравей с възхита, Валери!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...