Дъждовен сезон
Дъждът сълзите тежки спира
Той плаче вместо мен
И сили пак едва събирам
В този мрачен ден
Дъждът сега отми следите
Оставени за тебе
Ще срещна ли аз пак очите
Кога ще ме намериш
Дъжд по стъклото тропа тихо
С капчици безбройни
Усилва нежния си ритъм
Сърцето неспокойно
А май над тебе слънце грее
Далеч, далеч от мен
Не виждаш пътя май къде е
Нима си заслепен
А аз съм тук, в мъгла облечена
От бури оградена
И колкото си по-далеч
Ми става толкоз по-студено
Дъждът не спира да прелива
А аз, опряна на прозореца
Унесена, така свенливо
За теб с дъжда говоря си
Дъждът, добрият стар познайник
Сълзите на небето
В мен следи оставя трайни
Докосна ми сърцето
Дъждът сълзите тежки спира
Той плаче вместо мен
И сили пак едва намирам
Защо не си до мен
Настъпва мрак, какъв разкош
За мен да мислиш ти
И да не мигнеш цяла нощ
И... дъжд да те вали
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
