Дъждовни капки
Дъждовните капки рисуват в листата
и тихо нашепват: „Ела!”
От водните струи блести светлината
и птици я галят с крила
Дъхът на дъжда пак е свеж и разлистен –
обичам, когато вали –
при теб ме завръща, обич единствена
целува ме с твойте очи…
Ръцете ми, дълго жадували нежност,
те раждат в словесен триптих,
без теб и мигът е убийствена вечност –
аз моля – при мен остани.
Бъди моя залез след лудото бързане,
бъди моя изгрев в съня.
А щом днес светът ми при теб все ме връща,
навярно вали любовта....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
