9.07.2018 г., 0:08

"Дъждовни мечти"

742 0 1

Как обичам да вали!

Късно вечер в звездна хлад.

Трепетните ми мечти,

тогава пламенно летят.

 

Не угасват от водата, 

тя ги кара да растат. 

И да бродят по земята,

търсейки към тебе път.

 

Мойто счупено сърце,

на дъжда във такта бие.

Лети във нашето небе,

иска тебе да открие.

 

Но когато спре дъжда

и водата изпари се...

В звездната ми тишина,

сещам се... това мечти са...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нал Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...