Jul 9, 2018, 12:08 AM

"Дъждовни мечти"

  Poetry » Love
743 0 1

Как обичам да вали!

Късно вечер в звездна хлад.

Трепетните ми мечти,

тогава пламенно летят.

 

Не угасват от водата, 

тя ги кара да растат. 

И да бродят по земята,

търсейки към тебе път.

 

Мойто счупено сърце,

на дъжда във такта бие.

Лети във нашето небе,

иска тебе да открие.

 

Но когато спре дъжда

и водата изпари се...

В звездната ми тишина,

сещам се... това мечти са...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нал All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...