Дъждовни Заговезни
ДЪЖДОВНИ ЗАГОВЕЗНИ
Не съм виновна, че запролети.
Така се случва с мене всяка зима.
Аз изтънявам – тиха и незрима,
защото мълком си отиваш ти.
Пред прага калните следи изтрих.
Стаѝ се тишината в чаша вино.
Забравих някога дали те имах,
копнях ли те във краткия си стих?
Преди неделята за свята прошка
най-свидното за мене споделих ти.
Платих си самотата с триста лихви.
Поискала съм само миг отсрочка.
Дано дордето вън дъждът се вихри,
надеждата – да бъдеш мой! – не стихва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
