Дъждовни Заговезни

27.02.2023 г., 8:33 ч. 2023-03-02T08:48:20+02:00

Поезия » Любовна

286 3 2

Не съм виновна, че запролети.

Така се случва с мене всяка зима.

Аз изтънявам – тиха и незрима,

защото мълком си отиваш ти.

Пред прага калните следи изтрих.

Стаѝ се тишината в чаша вино.

Забравих някога дали те имах,

копнях ли те във краткия си стих?

Преди неделята за свята прошка

най-свидното за мене споделих ти.

Платих си самотата с триста лихви.

Поискала съм само миг отсрочка.

Дано дордето вън дъждът се вихри,

надеждата – да бъдеш мой! – не стихва.

Авторът е забранил гласуването.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.