Не съм виновна, че запролети.
Така се случва с мене всяка зима.
Аз изтънявам – тиха и незрима,
защото мълком си отиваш ти.
Пред прага калните следи изтрих.
Стаѝ се тишината в чаша вино.
Забравих някога дали те имах,
копнях ли те във краткия си стих?
Преди неделята за свята прошка
най-свидното за мене споделих ти.
Платих си самотата с триста лихви.
Поискала съм само миг отсрочка. ...