Дъждовно
Дъждът не мокри истинската същност
на моето присъствие в света.
Той тялото ми с мокрота прегръща,
но не прониква в буйната душа.
Отвътре съм горещ като камина,
която като приказка жарти.
Лоши мисли чезнат през комина.
Забравата комин е и дими.
Дъждът ме хапе като псе свирепо.
В косата свива от вода, гнездо.
От капките му правя си пътека,
която води само към добро.
Усмихвам се и слънце от сърцето
превръща в пара мокрото по мен.
Аурата, с чистота просветва.
Дори дъждът, с любов е победен.
Чадърът ми е вярата, че мога
душата от водата да спася.
Студеното се побеждава с огън,
а лошото с усмивка на уста.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
