Дъждът не мокри истинската същност
на моето присъствие в света.
Той тялото ми с мокрота прегръща,
но не прониква в буйната душа.
Отвътре съм горещ като камина,
която като приказка жарти.
Лоши мисли чезнат през комина.
Забравата комин е и дими.
Дъждът ме хапе като псе свирепо.
В косата свива от вода, гнездо.
От капките му правя си пътека,
която води само към добро. ...