Дъждовно... любовно
Дъждовно... дъждовно
примижва... гръмовно.
От облачни пазви
дъждът се пролазва,
излива душата
и стене в стъклата.
Вали си... копнежно,
вали... от очите,
ти гледаш валежно,
в мен капят сълзите.
Разстилаш мъглите
във моята стая,
завиваш ми дните
отначало... до края.
В нощта коленичиш
с познатите дрехи...
изгубено птиче,
тъжиш за утеха.
Далече ухаеш
със ласките цветни...
настръхнали думи
по устни кокетни.
Дъждът... все вали си,
но нявга ще стихне
и пролет ще дойде,
ще се усмихне
под яркото слънце,
вълшебница бяла...
любовно, по зрънце
във нас оживяла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
!!
