Дъждовно... любовно
Дъждовно... дъждовно
примижва... гръмовно.
От облачни пазви
дъждът се пролазва,
излива душата
и стене в стъклата.
Вали си... копнежно,
вали... от очите,
ти гледаш валежно,
в мен капят сълзите.
Разстилаш мъглите
във моята стая,
завиваш ми дните
отначало... до края.
В нощта коленичиш
с познатите дрехи...
изгубено птиче,
тъжиш за утеха.
Далече ухаеш
със ласките цветни...
настръхнали думи
по устни кокетни.
Дъждът... все вали си,
но нявга ще стихне
и пролет ще дойде,
ще се усмихне
под яркото слънце,
вълшебница бяла...
любовно, по зрънце
във нас оживяла...
© Красимир Трифонов All rights reserved.
!!
