Като прозрачни капчици тъга
дъждът се стича по стъклото...
Натюрморт мокър,
в самотни багри
рисуват облаците
в нечие сърце...
Несподелена болка
дебне в сумрака душа една.
Печални сенки
размиват се
зад пламъчето бледо на свещта.
Тъга на едри сълзи
плаче от небето.
Разтваря се във локвите
и кротва
в настроение дъждовно...
30.03.2011
© Веси Василева Всички права запазени