22.01.2023 г., 15:55 ч.

Дъждовно сбогуване 

  Поезия
444 2 10

в памет на В. Фр.

 

Тъгувам си, така е, няма как.

А ти си в светлина, не в лепкав мрак.

Но ти си лек, щастлив и окрилен.

Живееш, но във вечен славен ден.

 

При мен е мека зима, но боли.

Навън е слънчево, а в мен вали.

Вали красиво кротката тъга.

Ще преболи, но после, не сега.

 

Но не е из ведрò и се теша. 

С тъга безмерна как да съгреша.

Не пречи ни на теб и ни на мен.

Дъждът е топъл, чист и е смирен.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прегръщам те, Мария и благодаря за лекуващите ти, добри думи!
  • Смирена да бъде и тъгата ти, Миленче! Той е щастлив с това посвещение и ти помага отгоре по-леко да преминеш през това тежко "тебенямане"... Нека е спокойна душата му, а ти продължавай да го обичаш, скъпа моя!💕 Мъката, облечена в стих, по-лесно се понася. Мир на праха му!🖤
  • Благодаря, Нина!
    Благодаря, Доче!
    Прегръщам те, Скитнице!
  • Дори и да преболи, дори дъждът да спре да вали в душата, ще останат тъжни, но красиви спомени...
    Тъжно е твоето "Дъждовно сбогуване"...
    Имаш прегръдка! 💖
  • Красива тъга...
  • Много хубаво посвещение, макар и тъжно!
  • Благодаря ви, приятели, че сте тук!
  • "Живееш, но във вечен славен ден." - !!!
  • Пречистващ дъжд! Много е хубаво, Милена! Поздравления!
  • Хубаво е Миленче. Хареса ми!
Предложения
: ??:??