Дъждовно сбогуване
в памет на В. Фр.
Тъгувам си, така е, няма как.
А ти си в светлина, не в лепкав мрак.
Но ти си лек, щастлив и окрилен.
Живееш, но във вечен славен ден.
При мен е мека зима, но боли.
Навън е слънчево, а в мен вали.
Вали красиво кротката тъга.
Ще преболи, но после, не сега.
Но не е из ведрò и се теша.
С тъга безмерна как да съгреша.
Не пречи ни на теб и ни на мен.
Дъждът е топъл, чист и е смирен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
