11.04.2022 г., 4:35

Дъждовно щастие

1K 4 13

Дъждовно, мокро щастие обичам

и капките полепени по мен,

и пролетно, дъждовно съм момиче –

стихът ми с водни думи украсен.

 

Април е и вали си обичайно,

а слънцето се крие в някой джоб,

кога ще спре, си е небесна тайна,

животът е свободен, не е роб.

 

Животът ми на щастие прилича

във водния и непринуден ден.

В часа по радост писа ми отличен

дъждът, възторгът ми е откровен.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....