Дъждовно, мокро щастие обичам
и капките полепени по мен,
и пролетно, дъждовно съм момиче –
стихът ми с водни думи украсен.
Април е и вали си обичайно,
а слънцето се крие в някой джоб,
кога ще спре, си е небесна тайна,
животът е свободен, не е роб.
Животът ми на щастие прилича
във водния и непринуден ден.
В часа по радост писа ми отличен
дъждът, възторгът ми е откровен.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
